Осиновяване

1.Нормативна уредба

Чл.77 – Чл. 109 от Семеен кодекс.

2.Какво представлява осиновяването?

Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава  правна връзка, която е подобна на връзката между родител и дете.

3.Видове осиновяване

Имаме два вида осиновяване – пълно и непълно, като за всяко от тях има различни правни последици.

·         Пълно осиновяване

-между осиновения и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини възникват права и задължения като между роднини по произход;

-отношенията между осиновения и неговите роднини по произход се прекратяват;

-съставя се нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител;

-в продължение на 2 години от осиновяването дирекция „Социално подпомагане” следи за спазването на правилата, свързани с отглеждането на детето.

·         Непълно осиновяване

-по отношение на правата и задълженията между осиновения и осиновителя се повтаря правилото, отнасящо се до пълното осиновяване;

-правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с  роднините им по произход се запазват;

-не се съставя нов акт за раждане, а в съществуващия се отбелязва осиновяването и имената на осиновителя;

-рождените родители не наследяват осиновения, те дължат издръжка, ако осиновителят няма възможност да плаща такава.

4.Необходими предпоставки свързани с осиновяването

·         по отношение на осиновявания

   -лицето да не е навършило 18 години;

  -братята и сестрите се осиновяват заедно, ако имат емоционална      връзка помежду си;

   -близнаци се осиновяват заедно, освен в предвидените случаи, при които се изключва приложението на това правило;

·         по отношение на осиновяващия

   - дееспособно лице, което не е лишено от родителски права;

   - с най-малко 15 години по-възрастен от осиновявания.

5.Забрани свързани с осиновяването

Законът предвижда няколко хипотези, при които не се допуска осиновяването:

·        налице е забрана за осиновяване между роднини по права линия без ограничение на степените и между братя и сестри;

·        дядото и бабата, и по майчина, и по бащина линия могат да осиновят свой внук в предвидените случаи, стига обаче това да е в интерес на детето;

·        забрана за осиновяване от две лица, освен ако не са съпрузи;

·        забрана за повторно осиновяване на дете, докато предишното осиновяване не бъде прекратено.

6.Допълнителни условия, отнасящи се до пълното осиновяване

Пълното осиновяване е възможно, когато:

·        осиновяваният е вписан в регистъра на деца за пълно осиновяване (чл.83);

·        осиновяващият е вписан в Националния регистър на осиновяващите за пълно осиновяване(чл.85).

7.Допускане на осиновяването

За да се извърши осиновяването е необходимо предвидените в закона лица да дадат своето съгласие. Тези лица са изброени в чл.89 от СК, а именно:

·         осиновяващия;

·         родителите на осиновявания;

·         съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;

·         осиновявания, ако е навършил 14 години.

Ако осиновяваният не е навършил 14 години се изслушва от съда съгласно Закон за закрила на детето.

Съгласието и мнението могат да бъдат дадени пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълномощник.

8.Съвет по осиновяване

Към съответната регионална дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване. В едномесечен срок от вписването на дете в регистъра той определя за него подходящи осиновяващи, съобразно правилата на чл.95 от Семейния кодекс.

9.Подаване на молба за осиновяване

Молбата за осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция по социално подпомагане до съответния окръжен съд по местонахождение на дирекцията.

Съдът се произнася в 14-дневен срок от постъпването на молбата. Изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение. При пълното осиновяване съдът следва да изиска доклад от дирекция „Социално подпомагане“.

След влизане на решението в сила то се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на молителя и до съответната регионална дирекция за социално подпомагане.

Решението на съда се обжалва по реда на чл.98 от Семейния кодекс.

10.Прекратяване на осиновяването

Осиновяването може да бъде прекратено в няколко предвидени от закона случаи:

·        при унищожаемост във връзка с нарушение на някоя от  разпоредбите посочени в чл.106, ал.1, т.1 от Семейния кодекс;

·        при разстройство на отношенията между осиновения и осиновителя;

·        при взаимно съгласие между осиновения и осиновителя;

·         при смърт на осиновителя.