Недействителност на завещанията
1.Нормативна уредба
Чл.42 - Чл.44 От Закона за наследството.
2.Определение за нищожно и унищожаемо завещание
· нищожни са завещанията, при извършването на които не е спазена законовата форма или липсва друг съществен елемент, обуславящ валидността им.
· унищожаеми са завещанията, които съдържат всички необходими елементи, обуславящи действителността на завещателното разпореждане, но са засегнати от някакъв порок.
3.Основания за унищожаемост на завещанието
В чл.43 от ЗН са посочени случаите, при които завещателното разпореждане е унищожаемо, те са следните :
· когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава
· когато е направено поради грешка, насилие или измама.
- грешка - когато е налице несъответствие между изявената и действителната воля на завещателя;
- измама - умишлено създаване на неверни представи у завещателя, които го поставят в заблуждение;
- насилие – психическо въздействие, което внушава у завещателя страх от значителни вредни последици за него или близките му.
4.Нищожност на завещанието
От своя страна завещанието ще бъде нищожно и няма да породи действие, когато:
· е направено в полза на лице, което няма право да получава завещание;
· когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно чл.25, ал.1 от ЗН, свързани с изискуемата форма;
· когато условието или тежестта са невъзможни;
· когато противоречи на императивни норми на закона, на обществения ред и на добрите нрави.
5.Последици от недействителността
5.1. при нищожност
- на нищожността може да се позове всяко лице, което има правен интерес от това;
- недействителността на нищожното завещание не е задължително да се прогласява в отделен исков процес;
- нищожното завещание не може да бъде потвърдено, докато при унищожаемите завещания е предвидена такава възможност.
5.2. при унищожаемост
· унищожаване на завещанието чрез иск
- когато се иска унищожаването на завещателното разпореждане, искът може да бъде предявен от всеки, който има правен интерес;
- правото на иск се погасява с изтичане на давностен срок от три години от деня, в който ищецът е узнал за основанието за унищожаемост и не по-късно от 10 г. от откриване на наследството;
· възражение
- възражението за унищожаемостта не е ограничено със срокове.
|