Работно време

1.Нормативна уредба

Глава седма от Кодекса на труда(КТ) - „Работно време и почивки“

2. Определение за работно време

Работно време означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място.

3. Какви са задълженията на работника/служителя през работното му време?

Работникът или служителят осъществява  различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор.

4. Продължителност на работното време

Прилага организация на работното време при условията на 5-дневна работна седмица с нормална продължителност на работния ден до 8 часа и на работната седмица до 40 часа.

5. Продължителност на работното време през нощта

Нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа, а за седмицата е до 35 часа.

6. Работно време с променливи граници

Съгласно чл. 139, ал. 2 от Кодекса на труда времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.